Петък срещу събота. Мрачен есенен ден. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари и печални върби с голи клони. Над полето от време на време прелита самотна врана и унило грачи. Нейде остро скърцат кола. Далече се чува задавено рев на автомобил.
П е н д о
Маке, маке Пижо, глей че одоцнахме!
П и ж о
Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме!
П е н д о
Бе оно така е, ама мойта Пена па че ми завира в очите вретена.
П и ж о
Мене обичайно знае мойта Злата, земе ли да дудне, че спи при свинята.
П е н д о
Мани, мани, Пижо, зла е мойта Пена, ама я каков съм! - Бре да е родена светица у църква, па не че да трае - мъж ли съм, каков съм, не сака да знае, уврем ли се, ете, много у механите, виж я че си пули очи на вратите, па като заока - кълне, та се кине, мисли, като пием - та свето че загине!
П и ж о
Па я кога пием и жената ока, отваря ми жажда за още пол' ока.
П е н д о
Вино без окане - ти ми го не фали, ама мойта Пена много го прекали.
П и ж о
Па нали им знаеш леко на жените: удри по главата, дърпай за косите. Че се сърди три дни, па че и мине - женско сърце, брате, от лобут не стине.
П е н д о
Стари хора казват: дека не помага, ете блага дума - тамо пък тояга. Ама ти лобуто мен не препоръчвай. ако ти понася, сами си го ручай, А бе хей, човече, тебе не млати ли бирнико зимъска, ама на... плати ли?
П и ж о
Хем ме би човеко, хем си зе парите. Пендо, не се блъскай тамо с хоратите, недей да човърка мойте стари рани. Било какво било, ти него го мани, кое е минало, оно се не връща.
П е н д о
Историята, брате, се една и суща, остава си само за гърбо човешки.
П и ж о
Тук са прави, Пендо, твойте забележки. Такива са, брате, хорските судбини - бог даде тояги, па тогай гърбини.
П е н д о
А бре, Пижо, оди по-право по пато, да се не халосаш у некое блато!
П и ж о
Бе я одим право, ами друмо криви. Некой да ни види, че ни стори диви.
П е н д о
Така ли отиде днеска у София?
П и ж о
Море мен ока ме мировий судия. Та съм ходил право по конец ти кажем, се мислих какво че у съдо да лажем.
П е н д о
По какво ли дело, да се невидело?
П и ж о
За пари суди ме менджията Ташко, жив да го попарят... Па излезох мажко! Господин судийо, като окнах тамо, платил съм си борчо я на милостта му, суди какво судиш, ама те така е - това що казувам, цело село знае. Платил съм ти, брате, и отгор наплатил, ова душа знае що съм си изпатил, бил съм си жената таман десет пати, зер продавах ниви, додек да се плати. Па она не дава, реве, та се дере, и отвори уста, па ка ме забере: мъж ли си, какво си - с катран да те мажат! За борчове пусти всеки ден те тражат! Я си траем, траем, па ми кипне кело, пред очи ми, брате, темно-потъмнело. Па станем, па удрям, додек жива шава, после ми е жално, ама да прощава!
П е н д о
Е какво отсуди тамо судията?
П и ж о
Мани, мани, брате, навех си белята! Кълнеш ли се, дума, че нема да даваш? Кълнеш ли се, каже, или само шаваш?
П е н д о
Бре, макя му стара! Е, какво осърба ти тая попара?
П и ж о
Че се кълнем, кажем, дал съм си парите. Вангелето свето, цело със корите изидам... и кръсто и попо, нали е за право!
П е н д о
Бива си те, Пижо, държал си се здраво. Май за судията това е кораво.
П и ж о
Он дрънна звънецо - глоби ме синецо.
В това време ги настига автомобил. Пижо и Пендо бягат кой къде види. После се явявя из нивите Пендо.
П е н д о
Бре, каква е брате, тая гяволия?
П и ж о (кръсти се)
Това е колата на свети Илия.
П е н д о
Що че това време светец на земята? Па ако е слезнал, тражи си белята!
П е н д о
Дошел е човеко малко да ни сплаши.
П е н д о
Колко за плашенье, имаме си наши: и конни и пеши, и младши и старши!
П и ж о
В грехове сме, брате, улезли до гуша и никой не мисли за своята душа - се така не може оно да се кара!
П е н д о
Душа сега требе само на гайдара.
П и ж о
От дума на дума, те ни при ханчето! Че привържем малко и тука кончето.
(сваля си торбата)
П е н д о
Е, па... да улезнем, какво че да чиним! Да пием по чашка и да си починем.
П и ж о
Те оно така е: човешката душа, ако я не поиш, она те не слуша.
Влизат в ханчето. Вратата след тях се затваря с остро скърцане. Завесата пада.
